Bulgarian
English
Единствената галерия в света, посветена на една картина, се намира в Казанлък
Туристите, които се бутат пред "Мона Лиза", напоследък станаха толкова много, че Лувъра обяви специален план да премести прочутата картина в специална сграда, отделно от основната експозиция.
С "Ахинора" няма да имате такъв проблем.
Създадена от Иван Милев (1897-1927) през 1925 г., "Ахинора" хипнотизира с огромните си, зелени очи, които са втренчени със страх, вълнение или любопитство в нещо или някой извън картината. Очи толкова загадъчни, колкото и усмивката на Джокондата.
Милев рисува "Ахинора" под влиянието на текст на писателя-символист Николай Райнов, който е написан през 1917 г. и публикуван няколко години по-късно. В тежките години след войните от 1912-1918 г., Райнов намира утеха в създаването на "средновековни" легенди със силно патриотичен характер. Във въображението на Райнов Ахинора е славянска жрица с фатална красота, която привлякла вниманието на хан Аспарух. Двамата се оженили, но щастието им не траяло дълго. Докато Аспарух се готвел за решаваща битка в Византия, българските жреци му казали, че ще победи само, ако принесе в жертва най-ценното си притежание. Това, разбира се, била Ахинора.
Какво точно впечатлило Милев в тази история? Никой не знае. Може би злочестият край на Ахинора на кладата. Или скритото предчувствие, че и той, като нея, ще си отиде млад – Милев умира две години по-късно, от испански грип. А може да е асоциирал изфантазираната красавица Ахинора със съвсем реална жена – съпругата си, за която се оженил през същата тази 1925 г.
Богатите детайли в "Ахинора" са заимствани от средновековната и възрожденската бродерия, накити и иконопис. Съчетани с типичния сесеционистичен стил на Милев, те създават художествена вселена, която обединява миналото и настоящето на България. Очите на Ахинора обаче гледат в бъдещето – тревожна медитация върху България през 1920-те. Времената били тежки – две национални катастрофи, бедност, бежански вълни, политически кризи и скрита гражданска война, отключена през 1923 г. от Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание, белязана от правителствено насилие, политически убийства и кулминирала в комунистическия атентат в църквата "Света Неделя" през 1925 г. "Ахинора" е създадена в тези времена на нестабилност и насилие.
Но каквато и да е историческата истина зад създаването на "Ахинора", художественият факт е, че Милев създал портрет, чиито очи не ви следват из стаята – вместо това те остават отпечатани в съзнанието ви дълго, след като сте напуснали стаята.
По ирония на съдбата, през по-голямата част от столетието, изминало от 1925 г., очите на "Ахинора" не са виждали жива душа. Малко преди смъртта си Милев дарява картината на художествената галерия в родния си град Казанлък. "Ахинора" била прибрана в склада на галерията и останала там до 2023 г., когато младият и амбициозен директор на институцията Пламен Петров решил, че тя заслужава да бъде изложена в собствено пространство.
Община Казанлък одобрила идеята и адаптирала една стогодишна модернистична къща. Така се появила единствената в света галерия, посветена на една картина. В допълнителна зала се организират временни изложби, посветени на живота и изкуството на Иван Милев.
Милев живял като беден художник, но се родил в заможно земеделско семейство. Трудностите и монотонността на селския живот го впечатлили още, докато бил дете. Преди да завърши гимназията, го мобилизирали в българската армия. За разлика от много други, Милев оцелял в Първата световна война и посветил остатъка от живота си на изкуството. Изработил си собствен, неповторим стил – съчетание от сецесион и български художествени традиции, оживено от фино око за детайла и за вътрешния живот на хората. През кратката си кариера Милев рисувал портрети на хора от българския културен елит, изгърбени от труд селяни на нивата или на гробището, стилизирани гравюри на работници и революционери. Но независимо от избраната тема или техника, хората в платната, фреските и гравюрите му са едновременно стилизирани йероглифи и дишащи човешки същества – сковани в патос, но изпълнени с вътрешна драма.
"Ахинора" е кулминацията на артистичните идеи и стил на Милев: образ, който съчетава трагедия, красота, страст и копнеж. Не пропускайте възможността да я погледнете в очите и да потънете в загадката ѝ.
