Сгушено в западните склонове на Стара планина, край границата със Сърбия, Чипровци е тих градец, който все още се опитва да се съвземе от затварянето на основната си индустрия – мините за добив на олово, цинк и мед. Но няколко местни жени продължават да работят усърдно, за да запазят местната килимарска традиция, която през 2014 г. беше обявена за паметник на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Мотив "Дървото на живота"

Преди около 300 години, килимарството спасило Чипровци и икономиката му. Между ХV и ХVII в., тихото днес градче жужало от живот. В него саксонски заселници, дубровнишки търговски и българи католици добивали мед, сребро и злато, и изработвали ювелирни накити и предмети, прочути надлъж и нашир по Балканите. Градчето било заможно, имало собствена книжовна школа, а най-обещаващите местни момчета можели да учат и да се развиват допълнително, включително в Рим - като Петър Парчевич и Петър Богдан.

Всичко това завършило през 1688 г., когато чипровци повярвали на обещанията на австрийския император, че ще им помогне, ако се вдигнат на бунт срещу султана. Местните хора въстанали – но помощ не дошла. Властите потушили въстанието с кръв и насилие. Местната католическа общност изчезнала, а заедно с нея – и минното дело, и ювелирството.

Златен обков за икона, създаден от чипровските майстори златари

Скоро след това обаче оцелелите от опустошението усвоили нов занаят. Килимарството вероятно било донесено от близкия Пирот. Към ХIХ в. Чипровските килими вече били известни – и продавани – из цялата Османска империя.

Чипровското килимарство процъфтяло след Освобождението, намирайки клиенти сред увеличаващото се градско население в страната и печелейки награди от индустриалните изложения в Антверпен, Брюксел, Лиеж и Лондон.

Диплома за златен медал от изложението в Лиеж, 1894 г.

През комунистическия период производството изживяло най-големия си възход, организирано от държавен кооператив. Но икономическите трудности, свързани с прехода към пазарна икономика през 1990-те за малко не унищожили чипровското килимарство. Променяла се и интериорната мода и все по-малко българи искали да си купят ръчнотъкан килим.

За щастие през последните години производството се възражда и няколко компании продават Чипровски килими, включително онлайн.

Но за всеки, който иска да научи повече за този впечатляващ занаят – и за миналото на градчето, което го е отгледало, посещението на Исторически музей Чипровци е задължително. Музеят е създаден през 1988 г., за 300-годишнината от съдбоносното въстание.

Чипровските килими все още се произвеждат по технологиите и с материалите, използвани от поколения тъкачки през вековете. Използват се вертикални станове. Основата е от чист памук, а вътъкът – от чиста вълна. Тъкането е бавна работа – опитна тъкачка може да направи между два и три квадратни метра килим за месец. Готовият чипровски килим има 2 идентични лица. Всяко от тях може да се използвано поне 30 години.

Ярките, трайни цветове на чипровските килими се правят от естествени багрила, базирани на минерални и растителни пигменти. Яркочервено, охра, бежово и сивокафяво доминират палитрата. По-дребните детайли могат да бъдат в бяло, черно, зелено, синьо, оранжево или жълто. Орнаментите и цветовете на чипровските килими са се променили от ХVII в. насам, заедно с променящите се вкусове и бит на клиентите. Тъмночервеното е водещият цвят на старите чипровски килими, а в началото на ХIХ в. окраските станали по-светли, основно в сивокафяво и бежово.

Орнаментите на чипровските килими са смятани за уникални, но в действителност лесно можете да откриете сходства с декоративните мотиви на килимите от Балканите, Мала Азия и Близкия изток. Те са геометрични, базирани на комбинации от триъгълници и ромбове. Всяка отличителна комбинация си има име и символика.

Каракачката е един от най-популярните мотиви в чипровските килими. Тя наподобява женска фигура, а името ѝ означава "черноока жена". Според някои интерпретации, тя символизира Великата богиня майка. Според други, тя изобразява дракон или митична птица.

Дървото на живота е друг популярен мотив. То символизира идеята, че светът е разделен на три части – небе, земя и поздемно царство. Мотивът "маказ" се състои от два триъгълника, допрени с върховете, и символизира женското и мъжкото начало във Вселената. Мотивът "окцата" се интерпретира като "окото на Бог".

В края на ХIХ в. репертоарът на чипровските тъкачки станал по-богат и в него се разлистени лозници, цветя и птици.

Днес "палитрата" на чипровските килими съдържа 27 мотива. Ще научите повече за тях в Исторически музей Чипровци.

Facebook